– Гръкофилията като престъпление против Родината

Абсолютно по същия начин седят в целия си блясък националните предатели – гръкофилите. Те са повече разпространени сред църквата, и не толкова сред народа, слава Богу. Защото истинският Българин изпитва вроден неприязън към тези африканци. Как смея да наричам тези „велики деятели и патрони на Европа“ – африканци?

Нека видим произхода им:

"Страхувам се от данайците, дори когато носят подаръци"

- думи на жреца Лаокоон, когато вижда троянския кон -

Вергилий - "Енеида"

 

Същинските гърци са данайците, които идват от Африка, смесват с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките автохонни племена на Балканите - като траки, ахейци, аргосци, йонийци и др.

Стигнал до Египет, Данай преплавал до Пелопонес с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци.

 

Страбон, География – кн. 7 – 7, стих 1 - Данай довежда хората си от Египет.

Според       ортодоксалните равинистични възгледи - гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет.

Диодор пише, че Кекропс произхожда от Египет и основава Атина като колония на египетския град Саис и народа сюес. Според Страбон - В древни времена преди идването на гърците цяла Елада е била поселище на варварите, а цяла Атика някога се е владеела от траките.

 

Страбон, География – кн. 7 – 7, Седма глава: "Хекатей Милетски казва, че Пелопонес презди елините е бил населен от варвари. Но може да се каже, че в древни времена цяла Елада е била поселище на варвари, ако човек разсъди от самите традиции: Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него; а Данай от Египет; а дриопите, кауконите, пеласгите, лелегите и други такива народи разделили помежду си частите, които са вътре в провлака – както и външните части, защото Атика някога се е владеела от траките, които дошли с Евмолп, Давлида във Фокида от Терей, Кадмея от финикийците, които дошли с Кадъм, а самата Беотия от еоните, темиките и хиантите. (Според Пиндар, някога беотийско племе се е наричало „сюес”). Варварският произход на някои проличава от имената им – Кекропс, Кодрос, Аикъл, Котос, Дрюмас и Кринакос.

 

И дори до ден днешен траките, илирите и епиротите живеят по фланговете на елините, въпреки че това преди е било повече в сила, отколкото днес; всъщност повечето от страната, която днес е неоспоримо Елада, се владее от варварите – Македония и някои части от Тесалия от траките..."

 

А кои са тракийците?

Византийският историк от XV век Лаоник Халкокондил казва, че трибалите - тракийски народ - са били най-древният и най-големият от всички народи. „Сега те биват наричани българи”, казва той.

„Траките“ са основната съставна част от войската и главнокомандващите на

Александър Велики (около 20 000). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя „тракийските“ си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за „траки“, нито за „македонци“, но знаят отлично кои са Българите - в Афганистан „Българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/. - Петър Добрев – „Необясненото и необяснимото в ранната българска история” (стр. 145 - 148")

Безмисленият историографски шаблон, че Българите били славяни, татари, азиатци и какво ли още не, освен БЪЛГАРИ, е упорито налаган от науката през целия XX и XXI век. Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че политиката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.

За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на Българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на поголемите Български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион

Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни Български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи – „от 30 до 50 товара книги във всеки манастир“, свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин „траки“ не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „варвари“, „необразовани“, „неелини“. С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът „траки“ е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало Българи, а „гяури“, само защото османските дефтери твърдят това.

Като се има предвид горното, би следвало оправдано да сложа етнонима „траки“ в кавички.

Йосиф Флавий пише: „Тир нарече народа, който управляваше Тираки, но гърците го промениха в езика си на траки. Египет е основан от Египт, който е син на Тир“.

А истинското име на земите, заселени от край време с Българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БУЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БОЛГАРДАГ, БАЛХАШ, БАЛКАРИЯ, (в т.ч. Валахия или Влахия) и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на Българското народностно име.

А всъщност истинските пришълци на Балканите са африканските колонисти - данайците в 1511г. пр.Хр., прекръстили се в следващите векове на „елини“, а по-късно и на гърци.

БЪЛГАРИТЕ СА АВТОХТОННОТО, КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ.

Това потвърждава и съвремената наука. Ето защо:

„За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки.“ Това заяви на 27.05.2009г. от Цюрих новата директорка на швейцарския Институт по генетика “Игенеа” - Аманда Фелбер.

За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група Българи. Изследвани били по бащина линия.

 

„Като погледнем генетичната карта, можем да видим, че траките не подлежат на връзка с когото и да било, освен с днешните българи и прабългари.“ - обяснява Десислава Нешева, генетичен експерт в Медицинска генетика Председател на Медицинския университет – „Това се дължи на голямата разлика във времето - траките са населявали тези земи хилядолетия пр. н.е. и за тях има малко доказателства. Има обаче достатъчно доказателства, за да се твърди, че те са генетично близки на съвременните българи и на прабългарите, а любопитното е, че гърците са различни от тях. Установихме, че българите нямат генетични прилики нито с тюркската, нито с алтайската популация. Ние също нямаме генетични прилики със съвременните турци, въпреки че по време на турското иго (1396-1878 г.) е имало смесване на генетичен материал. Дори прабългарите нямат генетични прилики нито с турците, нито с тюркското и алтайското население. За съжаление не можахме да изследваме древните славяни, защото нямахме достъп до генетичен материал от тях – поради факта, че са практикували масово кремацията. Но направихме сравнения със съвременните славяни и резултатите показват, че ние нямаме никакви сходства с тях.“

 

Има хора, които живеят от години в заблуда и твърдят, че      езикът        бил   най-голямото доказателство, че сме славяни. Нека видим доказателствата –

 

Славяните са нямали писменост и разичните племена (понеже не са един народ) имали различен език. Борис I ги покръства – тях, не Българите (ние вече сме били християни), за да може         да      причисли   тяхната      сила и многочисленост          към   Българската        армия. Защото ако се обединят и обучат, стават непобедими. Войнствен народ са, и това не може да се отрече – просто погледнете историята на всеки славянски народ – те започват войните, те ги поддържат и се „хранят от тях“. Гърците също се опитват да ги привлекат към себе си. Кирилицата станала официална азбука, някои Българи също я ползвали, но в царския Български двор все още пазели Българския език на рода Дуло.

В историческото есе „Кратка история на руския език“ от д-р Синтия Халън, намираме този цитат: „(...)Соколски отбелязва, че източните славяни (на запад от Азия, тоест по Българските земи – бел.авт.) явно не са имали писмен език и не били масово грамотни. Първият опит за система на писане е

разработен през 862 г.сл.Хр.(...)“

 

Славяните били езичници, преди цар БорисМихаил да ги покръсти. Царят използвал учениците на Кирил и Методий, както и самите тях.

 

За християнството по Българските земи, смело можем да заявим, че е било много преди 861 г. За самия Кан(-асувиги) Кубрат се твърди, че като малък бил своеобразен заложник на контактите между България и Византия на дипломатическата мисия в Цариград (Константинопол). Там той бил покръстен в Християнска вяра. За Аспарух също можем да кажем, че е бил християнин. Дори и Крум Страшни приема християнството. За кан(сувиги) Тервел дори се говори, че е канонизиран за светец – св.Тривелий. С други думи, потвърждава се тезата, че сред Българите и техните владетели,

Християнството съвсем не е било чуждо.

 

Р.Х.Чарлз „Хроника на Йоан, епископ на

Никио“, Лондон, 1916 г., стр. 196-197, CXX

46-50 .:

 

„... и когато жителите на Византия чули тази новина, те казали: “Това деяние се отнася до Кубратос, началник на хуните, племенник на

Органа,     който      е      кръстен      в      град

Константинопол и е приет в християнската общност в своето детство и е израснал в императорския дворец. „ И между него и повъзрастния Ираклий надделяваше голяма привързаност и мир, а след смъртта на

Ираклий той прояви обичта към синовете си и съпругата си Марина поради добротата, която Ираклий бе му показал.“

 

Същият текст на френски език, преведен от Етиопски от Х. Зотенберг.

 

(Chronique de Jean, йvкque de Nikiou. Texte йthiopien publiй et traduit par Zotenberg. -

Notices et extraits des manuscrits de la

Bibliothиque nationale, l. 24, 1883, p. 590.)

 

„Lorsque ces faits furent connus a Byzance; on disait que cette affaire avait йtй inspirйe par Quetrades [Kubratos], chef du peuple des

Moutanes [Bulgares], fils du frиre de Kuemaka [Organa]. Cet homme avait йtй reзu dans le sein du christianisme et baptiste, йtant enfant, a Constantinople, et avait grandi dans le palais impйrial. Apres la mort d"Hйraclius Ier, avec lequel il avait йtй intimement liй, et qui l"avait comblй de bienfaits, il restait attache par reconnaissance a ses enfants et a sa femme

Martine.“

 

Божидар Димитров пише:

„Християнин е и (...) хан Тервел (началото на VIII век), син на (...) хан Аспарух. На намерените изображения Тервел е представен с християнски символи. За християнската му принадлежност свидетелства и негов медальон с надпис на гръцки език „Богородице, пази кесаря Тервел”. Византийската титла „кесар”, втора по значение след тази на императора, той получава в знак на признателност от Юстиниан II, комуто помага да се върне на престола, след като е бил детрониран. Паисий

Хилендарски и други автори дори причисляват Тервел към българските светии под името „Свети цар Тривелий”.“

 

Нека видим как описва малко по-късни събития св. Теофан Изповедник, погубен заради светите икони от    Лъв V Арменец, който изповядвал иконоборческата ерес: „Иконоборецът Константин Копроним нахлу през /764 г./ в България и стигна чак до Тцика (Виза). Земята впрочем между Виза и Цариград се е наричала по онова време България. Император Никифор, който се е намирал в голямо финансово затруднение, тръгнал в /807г./ на война (за грабеж) против българите и завзел Одрин, но се върнал безрезултатно. След това изпратил втора експедиция в Тракия, надявайки се да си достави голям товар злато като годишен данък. Това всичко той правел, защото обичал повече златото, а не Христа.„ [Theophanes, p. 482–483.] След това Никифор нахлул чак в столицата на Крум, завзел я и се отдал на нечуван грабеж. Грабил не само недвижимият имот, а и украшенията на жените, пък и на мъжете, като обеци, пръстени, гривни, нанизи и пр.

 

Теофан продължава: „Грабейки плячката, той

(Никифор I) отрязвал ушите и другите телесни части на християните.“ [Theophanes, p. 490.]    

Теофан, който винаги досега определяше Българите като православни християни, прави това и тук. Българите, които Никифор грабил, са били християни. Крум е бил християнин, а Никифор безбожник, като е вършил тази диващина.                Никифоров наследник бе Михаил Рангабе (811–813 г.).

 

Теофан пише: „Михаил излезе против българите чак до Чорлу“. От приведеното се вижда, че земята между Цариград и Чорлу се е считала за Българска земя. В това време Крум завзел Дебелт, „който се намираше по онова време във византийски ръце.“ Понеже Дебелт и околността му са били населени с Българи, Крум освободил Дебелт и преселил избягалите при него заедно с епископа си жители, на друго място.[Теофан, стр. 495.]

 

Крум спасил избягалите при него Български християни от иконоборците.     Как се предава това извънредно важно сведение от светилата на българската история:  „След превземането на Дебелт в 812 г. той (Крум) преселил жителите на града заедно с епископа им Георгий на българска територия“ [В.

Златарски. История I, 291.]. От това се разбира, че Крум, който според Златарски бил нахлул във византийска територия да коли и беси, особено духовници, понеже той по онова време изповядвал вяра поганска, задигнал гръцки християни и духовници и ги преселил в България. Защо са му потрябвали тези „гърци“ в България? Златарски не казва, но от характеристиката, която той дава на Българите и Крум, се разбира, за да ги изколи там. Не можеше ли той да направи това още в Дебелт?  Истината е, че Крум е преселвал своите сънародници – християни, за да не попаднат под наказанията, които той имал намерение да наложи справедливо на гръцките власти там!

 

Истината е, че Българите са християни много преди покръстването на славяните. Истината е, че езикът, който учениците на Кирил и Методий въвели бил за да съедини множеството славянски племена, които дошли хиляди години след нас и нямали нищо общо с древните Българи. Истината е, че ние сме автохтонното, Божие население. И трябва да се гордеем!

 

Сега нека се върнем на борбата между Българи и гърци, която продължава и до днес. 

 

Д-р Александър Стоянов, публикувал статията си в Българска История:

„Добрият българин е мъртвият българин“ – Българските военнопленници и гръцката армия през 1913 година

Балканските войни са може би найожесточените конфликти в историята на Югоизточна Европа дотогава. Омраза, национални идеали, желание за възмездие и за справедливост – всичко това формира взривоопасна смес, създала Барутният погреб на Европа. Същата тази Европа до голяма степен носи отговорност за поредицата от експлозии, които през 1914 година ще пратят във въздуха великолепния „Бел Епок“ и ще хвърлят света в първата Голяма война.

 

Десетилетия преди това всяка от местните държави е възпитавала поколение след поколение в чувство на културно и етническо превъзходство спрямо съседните народи. Нищо чудно, че когато запяват оръдията, войниците се хвърлят в боя, често вярвайки, че онези срещу тях не са точно човешки същества и че на тях не бива да се предлага онази милост, която се полага на нормалните хора. Тази омраза носи в себе си както културен, така и религиозен привкус. Помагат и поредицата от покушения и зверства, които разтърсват различните общности в разпадащата се Османска империя от началото на XX век насетне.

 

Корените на омразата обаче са доста подълбоки.

 

Българо-гръцкото противопоставяне е може би най-сложното и всеобхватно противоборство сред балканските народи. Докато за османците може да се каже, че са чужд във всяко отношение субект, българи и гърци гледат на себе си като претенденти за средновековното наследство, което се оспорва взаимно.

 

За гърците, българите са славяни-грабители, които искат да прекършат праведните стремежи за връщане на старата Византия. От българска страна, гърците са онези лукави двуличници, които са склонни да се съюзят дори с турците, само и само за да обезличат българщината. Според мнозина тази конфронтация започва в средата на XIX век в хода на църковната борба между Вселенската патриаршия и българското духовенство. Истината е, че църковната борба е просто пореден етап от един процес, започнал век по-рано.

Още в житията на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Неофит Рилски ясно се вижда, че започналото национално пробуждане сред българи и гърци моментално води до напрежение между образованите прослойки на двата народа. Надпреварата за написване на истинската история на средновековието идва да оправдае и политическите измерения на прохождащите национални идеали.

 

Гърците имат несъмнена преднина в борбата – тяхното Възраждане започва доста порано, а през 1829-31 година се оформя и независимата им държава. Вселенската патриаршия, поддържана от Русия, е ясен проводник на гръцките интереси. Но българите не се предават – те се борят, страдат и накрая побеждават – създаването на Екзархията е едно от най-великите достижения на народа ни. Последвалата схизма с Цариград и обявяването на Екзархията за еретична само задълбочава ненавистта между двата народа.

Надпреварата за Македония от края на XIX и началото на XX век налива масло във вече горящия огън.

 

Честно казано, съюзът между България и Гърция през 1911 година е същинско чудо предвид взаимната неприязън и недоверие.

 

Когато през 1913 година, двете съюзнически държави насочват дулата на оръдията едни срещу други, между тях вече съществува бездна, образувала се след над век на борби. Междусъюзническата война е фактическият апотеоз на българо-гръцкото противопоставяне. За гърците нещата стоят просто – войната с османците е била само началният етап. Истинският им враг тепърва трябва да бъде съкрушен. За гърците от онова време няма съмнение, че именно българите и техните „имперски“ претенции са най-страшният враг за „Мегали идея“ и възстановяването на „изконните“ гръцки права върху Балканите. Единствено и само чрез съкрушаване на българите Гърция може да се надява да постигне онази историческа съдба, към която се стреми.

Крал Константинос, който командва гръцките войски, поставя нещата ясно още в първите дни на войната – „Изловете ги и ги избийте до един“, пише той на своите подчинени военни, а в писмо до външния министър Ламброс Коромила е записано

„Bulgaria esse delendam” – препратка към катоновата фраза за Картаген. Думите на принца се потвърждават и от спомените на обикновените войници. В своя дневник, Димитриос Калимахос пише:

 

„Всички ние чувствахме, че е дошъл моментът да се изправим срещу своя вечен враг, който от векове претендира за земите на нашите предци […]Човек трудно би могъл да опише радостта, която войниците ни изпитваха, когато виждаха българските пленници, сведени до състояние на мръсни плъхове.“

 

Друг войник – Манолис Софулис допълва картинката:

 

„Сега, когато вече с българите не ни свързват съюзни отношения е време да си уредим сметките с тях. Време е да си отмъстим за всички убийства и ужасът, който те предизвикаха в Македония. Точно в момента, българската зараза в Солун [т.е. българските военнопленници] я прехвърлят във временни лагери в южна Гърция.“

 

Не бива да се подценява и влиянието на самите военни действия върху гърците. Войната, която започват да водят с българите, скоро ги шокира. Пред тях вече не са лесно отстъпващите, деморализирани османски войски, а враг, който пролива кръвта си за всяка педя земя. Битките „на нож“ оставят дълбоки празнини в числения състав на гръцката армия. Писмата на гръцки военни от Кресненското дефиле красноречиво подсказват, че войските там са понеси загуби, които унищожават боеспособността им. В някои части, загубите са пет пъти по-високи отколкото по време на боевете с турците. Командирът на 10-та дивизия Леонидас Параскевопулос пише:

 

„В сравнение с тази война, конфликтът с турците изглежда като игра […] навсякъде откриваме обезобразени трупове, част от тях носят следи от човешки зъби. Дори не съм сигурен колко от тях [т.е. българските военнопленници] заповядах да бъдат

екзекутирани.”

 

ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА „КРИТИЧНИТЕ ДНИ НА БЪЛГАРИЯ“ НА ВЛАДИМИР СИС

 

Дехуманизацията на българските военнопленници е подета и от пресата, която постоянно публикува материали, в които се цели да се оправдаят всякакви средства, с които може да се постигне победата над врага. За да засилят чувствата на гърците, във вестниците постоянно се публикуват дописки за зверства, извършвани от българите срещу местното население.

 

Не са малко и онези собственици на вестници, които са били част от полу-легалните комитети, организиращи чети в Македония. Един такъв човек е собственикът  на вестник „Емпрос“ – Димитриос Калапотакис – бивш президент на т.нар. „Македонски комитет“. Резултатите не закъсняват – офицери от кавалерийски и пехотни части описват как живота на пленените българи се опазва само с кански усилия от страна на офицерите, които са принудени да озаптяват редовите войници.

В други случаи обаче гърците разстрелват на място български части, които са обкръжени и са се предавали. С напредване на конфликта, все по-често българите се сражават до последния човек с оглед на факта че така и така очаквали да бъдат избити от гърците.

 

По подобие на османските военнопленници, българите били откарвани далеч от фронтовите линии. Най-зловещият от тези лагери бил безлюдният остров Трикери край град Волос(…).

България изпраща протестни ноти до Атина, в които се казва че лагерът на острова е прикритие за целенасоченото заличаване на българските войници. Дори анти-българският вестник „Емпрос“ публикува информация, че на острова се разпространява епидемия от холера. Гърците отхвърлят българските претенции и отричат да се извършва целенасочено ликвидиране на войници в кошмарните условия.

 

Според официалната гръцка статистика, на Трикери загиват около 7 000 души. Според български изследователи, реалният брой е поне два пъти по-голям. Редом с войниците на острова са депортирани и учители, духовници и общественици от окупираните от гърците зони в Македония. Част от депортираните дори не достигат острова, а са изхвърляни в морето.

 

Позорното отношение на гърците към българските военни и цивилни в последствие е потвърдено от страна на Карнегиевата анкета, чиито доклади и до сега не се приемат от съседите на България. Те ясно показват, че каквито и агресивни действия на българската армия да са били налице срещу другите, те бледнеят пред варварските актове на насилие, извършени срещу българското население. В този смисъл, действията на гърците в Македония не бива да се подценяват, дори на фона на геноцида срещу тракийските българи, реализиран от османците през лятото на 1913 година.

 

И така, след като видяхме историята, погледната през националния идеал, е време да заявим – гръкофил е онзи, който иска да получи похвала, награда или длъжност в гръцката страна, църква или в нечие гръцко семейство. Тези предатели не се интересуват от Майка България, а от собственото си добруване. Предпочитат да ходят по свирката на едни смесили се африканци, откраднали история, култура и писменост от нас. Те нямаше да бъдат нищо, ако Чърчил не се бе застъпил за тях след края на Втората световна. И днес, Бог в Небесата показва на този човек грешката, която е допуснал. И отплата ще има.

 

От гърците по-безсрамно лъжлив народ няма. Това са крадци на история. Един английски историк 18-ти век бе описал теласийците като траки, а атиняните като пеласги, но това гърците никога няма да си го признаят, дори да ги бута светът. Ще ми се хората да можеха да мислят и да си зададат въпроса как изобщо се появява свръхразвита за времето си цивилизация от нищото- ами не. Всички развити за времето си цивилизации са развити на такова ниво или защото са древни и са се развивали постепенно, или заради външна помощ, много при това. Същото е и с Египет. Летописите показват присъствието на някакви европеиди в Египет. Археологическите разкопки показват артефакти в Египет, които ги има от преди това на Балканите, т.е. балканджии са помагали на Египет да се развие.

Част от книгата ми "Национализмът в Християнската Църква - Опазването на традициите - отрича ли Бог националистичната кауза и как трябва да съжителстваме с другите народи?"

Глупости на фанатици :(. Историята е такава, каквато сме си я направили. Провалени амбиции и комплексарщина. Най-вече от управниците - идиоти от Фердинанд нататък. Но тази ненавист трябва да престане, защото светът е вече друг, границите са премахнати, хората се сближават и никой няма да те пита дали това ти харесва или не. Що се отнася до гърците, целият свят говори на гръцки и латински - има поне 50000 гръцки и латински думи в бг. речника, а също и в останалите европейски езици. Във всички учебници, като почнеш от математиката, физиката, химията, литературата, медицината и свършиш до физкултурата доминира латинската и гръцка терминология. В същото време на бг. езика няма нито един научен термин. Това може да не ти харесва, на мен също не ми харесва, но е факт и не мога да си затварям очите. Съвсем естествено, човечеството се ориентира към това, което е популярно, а не към напъните на разни комплексари да доказват нещо, което не съществува. Така, че се откажи от злобите и си сядай на задника! Македонците казват: "Седи си на газот!" :)

Приятелче, да обичаш страната си и да не позволяваш на туземците да ти я променят те прави комплексар само в очите на онези, които дадоха Македония на руснаците - а именно комунягите.

За твой ужас те не говорят на "гръцки", а на тракийски диалект. Виж ми коментара. Мога и книги да ти пратя по тоя въпрос. От друга страна Атила бил заповядал в западните части на империята му да се говори на "славянски" език, т.е. 300 милиона души говорят на език от нас. Можеш да видиш и моя блог, скоро ще има и за това как жителите на Бирма си кръщават историческите периоди Сака-рай, значещо Цар на скитите, а те са древните българи. За твой ужас и на нас има кръстени термини. Даже в първата давам пример за древнобългарска дума в китайския език. За твой ужас имаме влияние в Европа и Азия.

Изчетох внимателно и коментарите , при което позицията на raders определено е най-смислена и най-близко до моите разбирания за логика и разум.

за забърканата каша, в която плувате. Просто това пише навсякъде, но не е вярно.
Етнонимът "траки" се извежда преспокойно от тюркски език. Някой може ли да го изведе през "тракийски"?
Славяните не са тези, които се тиражират масово. Склави, склавени и слави са три леко различни понятия, пак през тюркски език. Тръгват от днешна Хърватска и стигат доста далеч. Склавите и склавените в огромната си част проговарят славянски език, но НЯМАТ СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД!
Случаят е точно като при нас. Християнството е проповядвано на славянския език (История славеноболгарская) :):):)
Я да прочетете надписа на Пресиян и поне малко да ви просветне :).
"Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда".
Ориентировъчно 850-та година, ако не възразявате.
Тюркоезичен народ (какъвто са били и българите) дава основите на гръцката цивилизация. Имам доказателства за това. Включително термини, използвани в християнската религия и отвратителната църква. Скоро ще четете :).

Аа, сигурен съм! То Вашите разум и логика са се развили по времето на червенотиквеничковчетата.

За гърците е вярно, те са най-мръсното племе, след евреите. Но че кановете са били християни - не. Тези символи на печата на Тервел са императорски, направени с цел да се покаже, че е равен на византийския император. Първият християнин от владетелският род е принц Енравота и за това е бил екзекутиран. Точно чрез правослвието гърците се опитват да ни превземат. Това е и причината да се появи богомоилското движение.

Аз не говоря за това променено еврейско православие. Говоря, че хановете са били Трако-Илирийци. Първото Християнство на земята. Богомилите в последствие опитват да върнат това Българско Християнство, но гърчолята и римляните вече са се вкопчили в нас жестоко.