Преди два дена отпих "за Бог да прости". Посетих гроба на приятел. Почистих го от бурените и изсъхналите цветя, оставени на произвола от години. Запалих цигара, като се отдалечих. Знаех, че той не обичаше този лош мой навик. Но не случайно хората казват "мълча като гроб"... Накрая, след като изгасих останалия тютюн - в каменната пейка, прибрах фаса във вътрешния ми джоб до манерката с уиски. Приближих се с две крачки и гузно започнах да поставям цветята, които бях купил.

В крайна сметка гробът придоби нов вид. Бях сигурен, че приятелят ми бе доволен от това. Може би за първи път, но не в живота си... В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Започвала от мястото, където е главата на покойника в посока наляво, като се правили три кръга по края на гроба.

Днес аз бях сам. Вино нямах. Имах уиски. Движенията на предците ми бяха замъглени. Та по спомен направих кръст - глава: крака, дясно рамо: ляво рамо. Останаха точно две глътки - колкото за Бог да прости. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. Та запалих цигара вместо свещ и разстлах димът ѝ като тамян. Само цветята ми, всъщност, бяха цветя
         

Дълбоко и прочувствено.