Отидох в кръчмата до нас, сядам на бара и си поръчвам голяма чаша Гинес, тъмно пиво. Барманката ме поглежда шеговито и подхвърля едно нежно "И?".
- Какво "И"? - питам аз.
- Каква е тая бира? Бира и...?
- Само бира.
- Ти да не си болен? - попита учудено момичето, тъй като съм редовен клиент и никога не пия само бира.
- След половин час имам изпит по история. Няма да прекалявам. 
При което тя се засмя и ми донесе хладната чаша ирландско. Казах си "Какво пък толкова! "Айде, ще му ударя едно малко, и без това държа."
- Извинявай, душко, и едно чайче с ром.
- Какъв е тоя чай, бе, излагаш се! - съвсем го удари на майтап.
- Айде, айде, давай, че бързам!

Та изпих си бирата с типичната ми първа глътка, която преполовява чашата, и останалите три, чрез които се наслаждавам на вкуса, ударих на екс чая и тръгнах по Патриарха към бул.Левски за Софийския.

Влизам при професора, научил "на късмет" само няколко въпроса, но за проклетия те не ми се паднаха. Пита ме професорът, аз мълча, пак ме пита, пак мълча и най-после ми дойде наум да изхитрувам, като започнах да говоря за материала, който бях научил.
Професорът ме слуша, слуша, кима с глава, внезапно се засмя и ми казва:
- Колега, нещо ми се вижда, че не сте добре, вместо с дясната, ръкомахате с лявата си ръка. 
- Простинал съм, господин професоре, - отговарям му аз - имах ангина.
- С какво се лекувате?, ме пита.
- Ами...Пия чай с ром.
- Струва ми се, че сте пили не чай с ром, а ром с чай, а такава една разлика в съотношението е много важно нещо. - усмихва ми се той.
- То се е видяло - въздъхвам - това лято пак ще се видим, ами я елате да му ударим по един чист ром!
                                                 

Хубаво разказче- хареса ми!

Много се радвам, че Ви е харесало! За напред ще има още доста такива. :))