Сред внушителния по количество Български песенен фолклор, възникнал и разпространяван по време на турското робство, голям дял се пада на народните песни от Македония. И това е разбираемо, тъй като тя е една от трите географски области на Балканския полуостров, които са ядрото на Българската етноезикова и етнокултурна територия още от самото начало на изграждането на Българската народност в края на IX и началото на X в. В продължение на столетия Македония е свързана неразривно с Българския народ, с неговата бурна, променлива съдба, с преживените скърби и радости, победи и поражения, с многовековното му историческо битие.
        Териториално погледнато, народните песни от Македония от времето на турското робство се отнасят до трите нейни дяла, така както ги назоваваме обикновено, а именно Вардарска, Егейска и Пиринска. Векове наред изпълняваното по градове и села песенно творчество се е предавало по устен път от род на род по силата на жива, неугасваща традиция. И едва от средата на XIII в. нататък започва издирването и записването на многобройните песни от Стружко, Охридско, Битолско, Тетовско, Прилепско, Велешко, Драмско, Костурско, Петричко. И сега разполагаме с едно наистина безценно фолклорно богатство, в което са намерили израз мисли, чувства, настроения на стотици и хиляди талантливи творци.
        Един от първите ревностни събирачи на песни от Македония - главно от Серско и Велешко и отчасти от Дебър, Крушево и Прилеп - е Стефан Веркович, чиято сбирка под наслов „Народни песни на македонските Българи" излиза през 1860 г. През следващата - 1861 г. - е отпечатан обемистият сборник с песенен фолклор от Струга, Прилеп, Кукуш, Охрид, Битоля, Костур, Струмица, Воден, Велес и ред близки до тях села от пламенните родолюбци братя Миладинови, посветили своя живот на родния си край. Не по-малко ценен фолклорен материал от Охридско, Стружко, Дебърско, Прилепско, Щипско, Леринско, Гостиварско, Костурско, Тетовско, Кукушко, Воденско, Велешко е събрал в края на XIX в. един от най-добрите познавачи на бита и културата на македонските Българи - Кузман Шапкарев. В том първи от събраните от него материали, издаден през 1968 г., са подбрани обредни песни и народни обичаи, а в том втори, излязъл през 1969 г., са намерили място песни от обществения и политическия живот.

А ето и моите 4 любими Български парчета:
 4. Поле широко
 3. Вила мома три зелени венца
 2. Българе глава дигнале
 1. Сестра кани брата на вечеря


ПОЛЕ ШИРОКО - 

Поле широко, кой че по тебе да се шета като го нема Делче войвода... Поле широко, кой че по тебе четата води като го нема Делче войвода... Моми юбави, кой че ви вази от враг пази като го нема Делче войвода...

ВИЛА МОМА ТРИ ЗЕЛЕНИ ВЕНЦА -

Вила мома три венци зелени -
първи вила от росен ми здравец,
втори вила от бяла пшеница,
трети вила от червен трендафил.
Тоз що вила от росния здравец,
него го е по село хвърляла -
да е село весело и здраво.
Тоз що вила от бяла пшеница,
него го е по поле хвърляла -
да е поле плодно, плодородно.
Тоз що вила от червен трендафил,
него го е на глава носила -
да е мома румена, червена.

БЪЛГАРЕ ГЛАВА ДИГНАЛЕ -

Българе глава дигнале е българска народна песен от Странджанската фолклорна област. Според Панайот Маджаров песента е от времето на Руско-турската война от 1828-1829 година. Песента е особено попупярна през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, като се изпълнява от въстаниците в Одрински революционен окръг на ВМОРО. Съществуват различни версии на песента и записи от различни изпълнители.

Българе гла’ва дигнале,
българе и комиткето,
със царят бой да се бият,
със царят със господарят,
царстуто му да преземат,
царстуто и сто’лнината.
Бре де са чу ле разбрале,
пустите гърци про’клети,
тие мазмата пи’сале,
та я на царят пратиле,
и във мазмата писваше:
„Чул ли си, царю, и разбрал,
българе глава дигнале,
българе и комиткето,
със тебе бой да се бият,
царстуто да ти презе’мат,
царстуто и столнината!
Царят си хабер проодил,
Стамбул теляльля да викат:
„Събирайте се манавья,
и голи ѝ боси циганьня,
та в Добържа по’дите,
Добържа Ески Заара,
мало ѝ голялю ко’лите,
малките мо’ми робите,
младите булки ко’рмите,
та хми децата вадите!


СЕСТРА КАНИ БРАТА НА ВЕЧЕРЯ -

Сестра брата кани на вечеря айде, айде брате да вечеряме. Вечерайте сестра не ме чекайте я сум пило сестро у меаната. Я сум пило сестро у меаната. Яло, пило сестро сум се опило Голем золум сестро сум направило. Сум заклало един син на майка сега они барат кръвнината. Сега они барат кръвнината. Айде, айде да вечеряме. За кръвнина брате колай бива. Сестра има брате девет сина едно сине сестра ке прежали. Едно сине сестра ке прежали. Цела нокъ седи сестра сълзи рони кое сине майка да прежали. Прежалила сестра най-малото най-малото сестра, най-убавото. Най-малото сестра, най-убавото.



 

Имам македонски корени и няма как да не го харесам! Македония без българи огин да я гори!

Това трябва днес на народа и това се крие от него!Крие се историята,песните,преданията,изрязват се коренните му. Тече пълна дебългаризация,от медиите струи само чуждо.Народът стана фолк,творчеството му фолклор,събота и неделя по БНР само фолк и фолклор,и авторски песни,ама оригиналите,истинските мноого рядко.Спрях и тях да ги слушам.Уж народно,ама не съвсем и все покрай народното,развалят го с авторство,с разни мешаници..развивали фолклора,трябвало да се развива народната музика!Задушавам се вече.Да си жив и здрав.И ползвай народ и народно творчество.

Като човек с музикално образование мога да Ви кажа, че сте адски прав и вътре в душата си усещате кое е истинското и кое е фалшивото. Точно като истински Българин! Благодаря Ви!